ЗАПОЗНАВАНЕ С АНАЛОГОВАТА ФОТОГРАФИЯ

Въпреки постоянните подобрения в цифровите технологии използвани във фотографията, аналоговите фотоапарати все още остават актуални и обичани от много фотографи. Днес сме свидетели на огромен интерес към филмовите фотоапарати, не само от професионалисти, но и от аматьори и младежи, които за пръв път се сблъскват с подобна техника. Подготовката за всеки кадър, изборът на филм с различни характеристики и неподправеният резултат са част от мотивите, които карат фотографите да снимат аналогово днес.

„Аналогова“ е термин, който се употребява за физико-химичната фотографията, която използва химически реакции за улавяне на образ  върху светлочувствителен материал, който представлява емулсията на филм или хартия. Много от нас познават  филмовите фотоапарати от своето детство, но не знаят, че те попадат под категорията аналогови фотоапарати. Терминът се е наложил като алтернатива на цифровата фотография,  която през 90те години започва да измества химическите реактиви като посредник към готовата снимка със записването на образ под формата на нули и единици върху вградена памет. Този материал няма за цел да прави сравнение между цифровата и аналоговата фотография, но да създаде по-ясна представа за процеса от улавянето на светлината, до нейното материализиране на хартия.

Какво представлява процесът на снимане с аналогов фотоапарат? 

Във фотоапарата се поставя ролка с филм. След като бутонът бъде натиснат магията започва да се случва – светлината попада върху филма и химията реагира, запечатвайки образа върху материала. Снимката оживява, когато филмът, на който изображението е запаметено бъде проявено във фотолаборатория посредством други химически реактиви. До момента на проявяване, филмът трябва да се съхранява на тъмно за да не бъде осветен. Процесите за различните видове филми биват различни. Така например, проявяването на цветен негативен филм е познато като процес C41, диапозитивният филм като E6 и т.н. Според вида си, най-често срещаните филми биват – негативни,  диапозитивни и инстантни.

За ръчното проявяване на негативен филм е необходима „тъмна стая“, която е снабдена с  всички необходими химични материали. Алтернатива на ръчно проявяване са съвременните машини, които вършат процеса автоматизирано.

Веднъж проявени, изображенията от негативните и диапозитивните филми трябва да бъдат нанесени върху хартия. Как става това? Начините са различни. До края на 90те години стандартният начин за копиране на снимки е с машина, която оптично от филм печата снимка. Другият вариант е в тъмната стаичка (снабдена с червен фенер) да се използва увеличител, в който се поставя филма и той, чрез множество лещи увеличава образа и го проектира върху химическа хартия. Днес, машини, които да печатат от филм се срещат все по-рядко, а ръчно копиране с помощта на увеличител се предлага от малко фото студия. В наши дни най-често срещаният процес от снимката до материализирането и на хартия е сведен до дигитализиране на филма с помощта на фото скенер. Веднъж превърнати в цифров вид, кадрите могат да бъдат разпечатани като всяка друга цифрова снимка. По този начин работят и съвременните машини, които се използват в повечето фотографски ателиета. Негативните и диапозитивните филми биват различни по размер, като най-разпространените формати са 110, 135, 120, а по-малко разпространени 4x5", 5x8" ,8x10" и Super 8. Най-големите производители на негативни филми днес са Kodak,  Fuji, Ilford, Lompgraphy и Foma, а на диапозитивни филми - Kodak и Fuji. 

Третият вид филми са инстантните, тези, които се използват за моментни снимки. При тях цялата необходима химия за получаването на готова снимка се съхранява върху т.н. филмова плака или филм. При напускането на фотоапарата , снимката започва своето проявяване и става видима до минути. Днес единствените производители на инстантни филми са пионерите от Polaroid и японската компания FUJI.

Кои са най-често срещаните видове аналогови фотоапарати?

SLR (Single-lens reflex) фотоапарати. Това е аналога на цифровите DSLR (Digital Single-lens reflex).Те имат механизъм с огледало, който прави възможно, фотографът да види директно през лещите точният (или самият) образ на снимката. SLR фотоапаратите често имат възможност за смяна на обектива според конкретните нужди на фотографа. Характерно за този вид фотоапарати е наличието на гнездо за светкавица и ръчка за ръчно навиване на филма. Пример за SLR аналогов фотоапарат са Nikon FM2 и Pentax K1000 показани по-долу.

Rangefinder ( от англ.далекомер ). За разлика от SLR фотоапаратаите, през визьора на рейнджфайндърите не се вижда образа, който лещите виждат, а директен образ, който дава приблизителна представа. При снимане от близо, има разминаване между това, което виждате и онова, което ще излезне на снимката.Най-често това, което се вижда е в ляво от образа, който ще бъде заснет. Поради това, по-добрите модели подават информация във визьора за паралакса и оказват с линии зоната на действителният образ.Най-отличителната черта на рейнджфайндърите е, че те използват триангулация за изчисляване на разстоянието до обекта. Примери за реинджфайндър фотоапарати са Konika Hexar и Leica М6 показани на снимката по-долу.

Point and shoot (от англ. „насочваш и снимаш“). Това най-често са компактни филмови фотоапарати, чието предназначение е да правят снимането изключително интуитивно и бързо. За разлика от SLR и Rangefinder фотоапаратите, където фокусът, блендата и скоростта често се настройват ръчно, то при „point and shoot“ фотоапаратите експозицията и фокуса се определят автоматично. По-скъпите  модели, дават възможност и за избор на бленда и избор между ръчен и автоматичен фокус. Отличителна черта на „point and shoot“ фотоапаратите е, че те са с вградена светкавица и пренавиването на лентата става автоматично. Пример за point and shoot фотоапарати са Contax T3 и Olympus Stylus Epic.

Инстантни. Това са фотоапаратите за моменти снимки. Като структура те са подобни на „point and shoot“ фотоапаратите, с тази разлика, че снимката напуска фотоапарата непосредствено след натискането на бутона за снимане, а пълното проявяване на снимката отнема минути. Изключение прави моделът Polaroid SX-70 (1972 г.), който е първият SLR фотоапарат за моментни снимки произвеждан някога. Неговите наследници Polaroid SX-70 Sonar, SLR680 и SLR690 също влизат в това число. И трите модела се използват активно и до днес. Инстантните фотоапарати могат да бъдат едно много добро начало в света на филмовата фотография и да поставят една здрава основа върху разбирането за експозиция, тъй като резултата може да бъде видян до минути. Примери за моментни (инстантни) фотоапарати са показаните по-долу Fuji Instax 11 и Polaroid OneStep+.

Изборът на ръчни настройки, липсата на LCD дисплей, мисълта за всичко в детайл преди всеки кадър, карат хората да предпочитат снимането с аналогов фотоапарат и днес. Изборът на филм също е важен. Скоростта, цветовите качества и големината на зърното ще придадат допълнителни качества на снимката. Все повече хора изтъкват като причина за снимане на филм и по-ниските обороти на работа като начин за противопоставяне на напрегнатото ежедневие. Сред привържениците на филмовата фотография битува и закачката, че докато при цифровата фотография могат да се правят много снимки и да се изтрият непотребните, то онези, които снимат на филм, просто правят само добри снимки.

Може да оставите коментар по-долу защо харесвате аналоговата фотография?