За сканирането на филми с Виктор Герасимов

Намирам се в центъра на София, в ателието на един от рядко срещаните в днешно време специалисти по сканиране на филми и аналогови носители Виктор Герасимов, който ни разказва за себе си и своя занаят.

Как се зароди у теб страстта към сканирането?

Аз съм син на фотограф и съм израстнал във фотолабораторията и на фото ваканциите на „Оазис“. Не едно и две домашни съм написал на светлина от аладинов фенер. От ранна детска възраст имах неограничен достъп до фотоапарати и фотоматериали и винаги съм помагал на баща ми в лабораторията.

В началото на 90-те години, когато си купих първия компютър за обработка на изображения и видео, към него имаше и скенер. Един доста архаичен, но качествен за времето си плосък Epson Perfection. Така малко по малко започнах да сканирам кадри на баща ми, които се използваха за издателска дейност (календари, рекламни материали, продуктова фотография за каталози на местни фирми и други). Този компютър беше един доста скъп за времето си Apple Macintosh Quadra с ултра мощен процесор с честота 40 MHz и огромните 128 MB RAM. Скенерът беше с резолюция от 1200х1200dpi, които бяха предостатъчни за онези години. За по-младите читатели искам да напомня, че във Photoshop още не бяха се появили Layers.

Тогава, разбира се, бях един 15-16 годишен хлапак в малък град без никого, от когото да се уча, не бях и чувал за барабанни или други специализирани скенери, а интернетът беше само в текстов режим. В този период и дългите силистренски зими научих как да изкарам максимално качество от ограничените технологии тогава. Мисля, че това много ми помага и днес, защото много добре преценявам предимствата и недостатъците на техниката, с която работя. В следващите години до към 1996-97 се занимавах основно с видео заснемане и монтаж.

През 1998 се озовах в предпечата и рекламата. Работех в няколко български и международни списания. Разбира се, тогава цифровите фотоапарати все още не бяха навлезли масово и всички изображения, които се използваха в печатни материали, трябваше да се сканират. Интернет все още се зараждаше и почти нямаше изображения там, а да получиш 20 изображения по 1-2 МВ в цифров вид си беше голямо приключение. На някои от клиентите ми, техните западни партньори изпращаха имидж банки с изображения на техните продукти. Те представляваха едни класьори с позитивни плаки с размер на кадъра 6х7 см. Тогава започнах да обръщам сериозно внимание на процеса на сканиране (подготовка, сканиране, постпродукция).

Паралелно с рекламния бизнес, с баща ми започнахме да се занимаваме с издаване и популяризиране на исторически фото материали за Силистра. През 2002 година направихме първата си самостоятелна постоянна фотоизложба на историческа тема с изцяло сканирани и реставрирани от мен изображения, като тя беше едно голямо предизвикателство, защото някои от снимките идваха на 3-4 части и бяха на 100+ години.

В следващите години вече бях в София и работех в рекламния бизнес с милионните тиражи, където се заснемаха специализирани материали, сканиране на барабанни скенери и т.н. В този процес надградих знанията, които бях придобил през 90-те. С навлизането на цифровата фотография, в един момент за няколко години сканираx доста по-малко - с изключение, когато трябваше да ползвам кадри от архива на баща си. Някъде 2007-2008 год. започнах малко по малко да организирам, систематизирам и сканирам огромния фотоархив на баща ми, който всъщност се оказа единствения запазен лентов фотоархив с обществени събития на Силистра, Пловдив и Добрич от 1970 год. до наши дни, както и огромно количество филми от олимпиадата в Москва през 1980 год. Осъзнавайки колко ценен е този архив, почнах да гледам на хилядите фотоленти из нас по коренно различен начин. През годините от тези материали сме направили десетки изложби и други печатни издания, които бяха изцяло сканирани и реставрирани от мен и винаги са били в безкомпромисно качество в зависимост от оборудването, с което съм разполагал и начина, по който ще се печатат.

В този период работех в една от най-големите фирми за продажба на електроника в България и чрез контактите, които имах с доставчиците, тествах почти всички актуални модели филмови скенери за тогава. Резултатът, който имах през новия ми поглед и изисквания за качество, беше трагичен за мен, но въпреки това си купих един Epson v850, като най-малкото зло.

Няколко седмици след това, преподреждайки архива на фирмата, в която работех тогава, попаднах на онези класьори с продуктови изображения, които бях сканирал вече преди 10-15 години - на барабанни и други скенери. Издирих файловете и съответните плаки и ги сканирах наново с Epson-a и видях… нищо не видях! Качеството и детайлите на това, което преди 15 години бях сканирал на 2000 dpi, почти не можех да достигна на 3200 и дори на 4800 dpi. Колкото и да „шарпвах“, малките надписи по продуктите на снимките, които изглеждаха като петна, не ставаха текст, който пък беше ясно четим на 15 годишните ми файлове.

Отчаян от резултатите, които получавах от този скенер въпреки десетките опити - включително и с wet scan - започнах да гледам какви модели скенери са се произвеждали преди това и реших да вложа спестените пари от работата си в рекламния бизнес в специализирани филмови скенери. Набелязах си модели и ги купувах един по един през няколко месеца. Вечер след работа правих тестове, сравнявах, гледах как даден скенер се представя на различни ленти, леснота и скорост на работа, предимства и недостатъци на софтуера, с който се използва. Тогава разбрах, че няма универсален скенер, както няма универсален обектив. В зависимост от филма, неговото физическо състояние и експониране, някои скенери се представяха трагично, а някои невероятно. Тогава започнах да си набелязвам комплект скенери, които са удачни главно за сканиране на архивни материали. Пробвах Canon, Nikon, Konica, Sony, Imacon, Noritsu, Fuji Frontier, UMAX, Scitex. Много малко ми трябваше да осъзная, че Nikon CoolScan са моите скенери и започнах да си трупам и надграждам комплект с модели за 35 и 120 филми.

Кога разбра, че професионално искаш да се занимаваш с това?

Според мен правилната думичка е комерсиално, защото такава професия поне в България няма, а и много пъти скенерите за професионална употреба са тези за фото машини, където качеството не е на първо място. През 2016-2017 година започнах сериозно да се уморявам от рекламния бизнес и започнах усилено да сканирам с натрупаните вече скенери. Преди това основно сканирах архивни филми на баща си и негови приятели фотографи, като доц. Петър Абаджиев примерно.

В началото на 2018-та година безвъзвратно скъсах с рекламния бизнес и реших да си направя студио, което предоставя само услуги за сканиране и цифрова реставрация на фото материали. Направих проучване и установих, че няма такова в България. Наех си офис, събрах на едно място техниката и аксесоарите, които бях накупил преди това, взех някои неща от оборудването на баща ми в Силистра и за няколко седмици се получи напълно оборудван офис с над 10 скенера, по няколко Nikon CoolScan 5000, 8000, 9000, Konica DiMage 5400 II, един Epson Expression 11000xl Pro и други.  Дълго време имах желание да си взема и барабанен скенер, но при сканирането на архивни материали, към което главно съм се насочил, това е неудачна, дори понякога забранена технология, поради спецификите на поставяне на фото носителя в скенера, било то лента или плака.

Малко след като стартирах, се появиха и първите поръчки и така до момента имам сканирани кадри за десетки фото изложби и албуми,  десетки хиляди ленти с приемлива резолюция с цел преглед на даден архив или прясно снимани филми от хилядите знайни и незнайни филмови фотографи на България. С разрастването си разбрах, че за да предлагаш една качествена и стабилна услуга, трябва да си абсолютно сигурен в техниката, с която работиш и при проблем да имаш резервно оборудване. С изключение на един, вече имам от всички модели скенери минимум по три броя, за да съм сигурен, че когато поема поръчка, ще я извърша в обещаните срокове и ако се засекат 5 такива поръчки едновременно, те няма да се забавят. Процесът по обогатяване на комплекта ми скенери е непрекъснат - за момента имам над 25 модела (не броя) скенери в офиса си и тяхната бройка се увеличава постоянно. Последната ми придобивка е един 100 килограмов, голям колкото фризер за сладолед плосък скенер Heidelberg, който вероятно е най-качественият плосък скенер, произвеждан някога.

Паралелно със сканирането започнах и сам да си обслужвам и поддържам скенерите, защото за безкомпромисно качество с хубавите скенери им трябва периодична профилактика и почистване, която е поне на всеки 6 месеца. Поддържам си на склад резервни части за най-често срещаните проблеми и при нужда ремонтът е между 20 минути и 2-3 часа. При използване на външен сервиз това отнема между една и няколко седмици. За най-често използваните от мен скенери като Nikon и Konica вече няма такива официални сервизи в Европа, защото са спрени от всякаква извънгаранционна поддръжка. Алтернативните сервизи са далеч от България и шансът скенерът да се изгуби или счупи по време на транспорт са големи, както неведнъж се е случвало. Отскоро предлагам ремонт и профилактика на Nikon скенери и вече имам и няколко случая на мои клиенти от Европа, които са си пращали скенерите в тези сервизи и от там са им ги върнали със статус „непоправим“, но при мен се съживиха за по няколко часа.

За много хора сканирането на филми е нещо просто. Купуваш скенер, поставяш филм и готово. Каква е разликата между професионалното сканиране и любителското?

Процесът на сканиране не е по-различен от този на снимане. Много добре знаем, че купуването на фотоапарат със сменяем обектив не те прави автоматично „професионален“ фотограф. Има хора, които днес си купуват Hasselblad 500С - един страхотен и доказал се във времето си фотоапарат за професионалисти, а дори и за астронавтите стигнали до Луната. Много рядко такива оптимисти имат добре експониран и фокусиран кадър, за естетическото съдържание няма и да говорим.

Преди няколко години направих един експеримент и сканирах един и същ кадър на повечето места в България, където се предлага тази услуга. Някои от резултатите бяха трагични, а някои много трагични, въпреки че студиата разполагаха с добро оборудване и имаха високи цени и претенции за услугата си. В същото време има много фотографи, които си сканират сами техните ленти и показват страхотни резултати. Важно е човек добре да познава целия процес, от заснемането до начина на показ - било то цифров или печатен, да експериментира, да пробва, и никога да не спира да се учи. Тъй като се създават цифрови изображения, е важно много добре да познаваш и видовете програми за сканиране, както и файловите формати и техните особености, предимства и недостатъци, и не на последно място трябва да можеш да боравиш със самия филм или плака, да знаеш как и с какво да го почистиш, как да го предпазиш от увреждане при процеса на сканиране и последващо архивиране.

Ако някой си мисли, че това може да се научи с четене на форуми и групи, или като се гледат видео ревюта от „гурута“ със заглавие примерно „Как да се научим да сканираме с Hasselblad x5 за 10 минути?“, много се лъже. Те могат малко да ти помогнат или спестят време, но може и да те пратят в тотално грешна посока на развитие. Имам клиенти, които имат собствени страхотни скенери, примерно Nikon 9000, но въпреки това сканират при мен, защото с един и същ кадър, заснет от тях, не успяват да постигнат резултата, който аз предоставям.

Кои са твоите клиенти?

Моите клиенти са много разнородни. Започвайки от обикновени хора, намерили една кутия с филми на семейството им или други, заредили един филм във фотоапарата на дядо си, минем през съвременните фотографи, снимащи страхотни кадри на филм, фирми и студия, които искат да предоставят тази услуга на своите клиенти, но нямат капацитета за това, и стигнем до музеи и архиви.

Моята цел е винаги да им предоставя еднакво качество за услугата, която са си избрали, без значение дали става дума за обикновен човек, снимал единствения си филм през живота си, или такъв, който снима по 5-10 филма месечно. Старая се това качество да е по-добро от средно или добро „домашно“ сканиране. Все още не мога да разбера как може човек да си купи хубав лентов фотоапарат, страхотни обективи, да даде 30-40 лв. за филм и проявяване и накрая да го сканира на най-ниската резолюция и качество на цветовете. Нека не забравяме, че крайният ти продукт е толкова качествен, колкото е най-лошото звено в отделните етапи при неговото създаване.

Каза музеи и архиви - какво е положението там, все пак всичко това рано или късно трябва да е достъпно в цифров вид?

За най-голямо мое съжаление в България процеса на дигитализация на фотоархиви, е на много базово ниво. Аз лично знам за десетки изхвърлени фотоархиви, но съм горд, че няколко от тях успях да спася, и те рано или късно ще видят бял свят в полагащото им се качество. Качествените изисквания в тази сфера са силно занижени, защото там изображенията са гледани като източник на контекстуална информация, а не като фотографски продукт. Всъщност може и двете - един фотоархив да е сканиран страхотно, и да бъде извлечена максимална информация от него, защото при едно качествено сканиране музейните работници ще видят много повече информация от тази, която са виждали до момента. Ще прочетат надписи, които преди това са били някакви петна. Виждал съм как много музеи и архиви след търг за най-ниска цена са си купили по един плосък Epson или HP и са горди от това. Много от тях дори и това нямат и сканират на скенера на копирната машина на милион копия, но нека не забравяме, че тези устройства не са за издателски или архивни цели, а са за домашно ползване или за фактури. В немалко случаи купуването е станало вследствие на някой IT „експерт“, правил дигитализация на детските си снимки единствено с телефона си. Той гледа таблиците с офертите на фирмите, които внасят или продават офис оборудване, вижда цифричките написани от производителя, харесва си скенер с резолюция от примерно 6400 dpi, плясва с ръце и казва „Супер!“, но реално се оказва, че едно дърто скенерче, голямо колкото кутия с бисквити и произведено преди около 25 години с резолюция от 2750 dpi и средна цена в ebay от 100 евро, дава по-добри резултати.

Но не всичко е загубено. В изминалата година ръководих може би най-голямата дигитализацията стъклени фото плаки правена някога в България. За по малко от година успях внимателно да почистя, сканирам и опиша в база данни  16 000 стъклени плаки с общо тегло около 4 тона и обем около 7 терабайта. За моя най-голяма изненада се оказа, че има организации, които държат на качеството, но за съжаление те се броят на пръстите на едната ръка на невнимателен дърводелец.

В киноархивите положението е също плачевно. Едни страхотни професионалисти в друга област, но без грам опит във филмовата сфера, са си купили скенер, предназначен за телевизионна употреба, и държавата им даде възможност да се учат върху оригиналните негативи на български кино класики. Представете си Нийл Армстронг тепърва да започне се учи да снима докато трае полета му от Земята до Луната. Те дори започнаха да изнасят лекции как се прави това, и как някои неща в процеса на дигитализация и цифрова реставрация са невъзможни и се правят ръчно. Всъщност при сканирането на фото ленти тези „невъзможни“ дейности са ежедневие и ги има в почти всички хубави скенери и софтуери към тях. Важно е да се знае, че нови качествени скенери за фото филми и плаки на пазара няма и няма да има, освен ако не си ги направим. Изборът на съвременен модел филмов скенер е избиране на най-малкото зло! Използването на такъв скенер компрометира цялата идея за качествено и завладяващо представяне на историята. Като човек, работил дълги години в рекламния бизнес, съм свикнал, че един продукт, за да бъде забелязан, трябва да бъде показан по максимално качествен и привлекателен начин.

Знам, че в момента започват да се сканират поне 2 големи архива на държавни организации със скенери от този тип и със служители, които тепърва ще се търсят, а те се надяват, че ще намерят 5 или 10 човека в България, които са наясно с този целия процес и веднага ще започнат дигитализация на фотоархив от десетки хиляди фотоленти - което е смешно и невъзможно. За мен лично сканирането по този начин всъщност крие два огромни риска. Единият е архивът да бъде увреден по време на сканиране от тези новоназначени служители, а вторият риск е, когато се наложи да се ползват тези файлове във висока резолюция, да се установи, че те реално не са такива и ще се наложи повторно сканиране, което значи загуба на време и средства. А ако междувременно оригиналите се унищожат?

Мисля, че немалка вина имат и университетите, в които се изучават подобни специалности или по скоро не се изучават. На няколкото места, където се учи архивистика, според учебните програми, публикувани в сайтовете им, и дума не става за процеса на дигитализация на фото архиви - за тях дигитализацията е само на текстови документи, които също са много важни, но там подходът и начинът на работа са доста различни, а качествените изисквания са понякога в пъти по-ниски. Примерно дигитализацията на документи е с препоръчителна резолюция на сканиране 600 dpi, а при сканирането на фото филми и плаки е препоръчителна над 4000 dpi.

Каза „освен ако не си ги направим“, какво имаше предвид?

От опита, който натрупах през годините разбрах какво трябва да има един скенер, за да е безкомпромисен като качество, и лесен и надежден за употреба. Разбира се, топлата вода е отдавна измислена, но може да се намери нов начин да я топлим с максимално малко енергия по много бърз начин, и да я запазваме топла максимално дълго и т.н. Аз постоянно гледам какво се случва в света на новите технологии и мога да кажа, че дори и най-модерните скенери са доста архаични и допотопни. Примерно от няколко години съществуват съвременни сензори и обективи, с които за 3-4 секунди може да се сканира цяла 135 или 120 лента на реална оптична резолюция от 10 000 dpi (поне), и да се направи точен автофокус на всеки един квадратен милиметър, като това ще спомогне да се постигне максимално качество при извити или стари физически уредени носители, и не на последно място това да е в толкова широко цветово съдържание (color gamut), което е немислимо дори за съвременните медицински монитори. За съжаление такъв скенер скоро няма да мога да си направя въпреки огромното ми желание.

Като за начало на развойната ми дейност на базата на опита, който съм натрупал през годините съм започнал процес по разработка и изработка на държачи за филми по мой проект. С тези държачи с наличните модели скенери, сканирането на архивни или нестандартни ленти ще е много по лесно и бързо, и по начин, който ги пази максимално.

Има ли бъдеще филмът и защо все още има хора, които снимат на филм?

Има разбира се - изображението, което получаваш при снимане на филм, не може да бъде сбъркано или постигнато (поне днес) с цифрови фотоапарати или компютърни алгоритми за допълнителна обработка. Разбира се, аз не отричам цифровата фотография, но тя си е друга вселена. Както в звука има фенове на винила, има и такива на качествените некомпресирани цифрови аудио файлове във висока резолюция. 

Официален сайт на Виктор: http://filmscan.pro