Фотографията и Еви

София, Contax G2 / Kodak Ektachrom E100

Параскеви Карагеоргу или накратко Еви. Тя е на 30 години от София. Учила е Политически науки и Културология в Словения. Ученето я отвежда в различни държави – Хърватска, Словения, Белгия. Занимава се със социални дейности и изкуство, най-вече кино и фотография.

Как се зароди в теб желанието да снимаш?

Осем години живях в чужбина и много пътувах - за учене, по работа, за удоволствие. По време на следването ми в Словения, бях доброволец на местния международен кино фестивал - тогава се зароди любовта към киното, неговата трансцедентност, начинът, по който изобразява социални и политически проблеми. Интересите ми ме отведоха към съвременното документално кино. Работих като продуцент за компания в Лондон, а като се върнах в България започнах да програмирам фестивали. Отделно съм фокусирана и върху кинопедагогика - как чрез кинообразование да развиваме социалните и емоционалните умения у децата. Заедно с неправителствената организация "Арте Урбана Колектив" работим по различни местни, национални и международни проекти, които да срещат деца и младежи с магията на киното, особено в населени места, в които достъпът до изкуство (не само кино) е изключително ограничен.

Срещата ми с толкова много различни хора, населени места и култури ме накара да се обръщам към нещата, които ги отличават - сградите, цветовете, погледите, текстурите. Започнах да правя портрети на хората около мен и постепенно да се задълбочавам в този процес. Вдъхновявах се е от фотографски изложби и фестивали из Европа и започнах да използвам камерата като изразно средство, а не просто, за да "запечатвам" моменти. Запалих се и по аналоговата фотография, но не знаех от къде да започна. Когато се върнах в България видях, че във вечерен фотографски курс в НАТФИЗ има и модул за аналогова фотография и се записах. Запалих се по експериментална фотография, 35мм, инстантна, полароид, инстакс. Харесва ми да бягам от дигиталното.

Защо на филм? 

Голяма част от работата ми е на компютър, аналоговата фотография ме кара да забавя ритъма си, да съм по-търпелива, по-присъстваща. Сега съм се вдъхновила от една книга, посветена на автопортрети и започнах да експериментирам с това, интересно е да се гледаш отстрани през собствения си поглед. Има нещо смущаващо и необходимо в този процес. Когато снимаш на филм изненадваш себе си, поне при мен това е така в по-голямата част от случаите. Можеш да имаш представа какво ще се получи, но какво ще е то, как ще изглежда, дали няма да се получи някакъв дефект точно в този момент - улавя се нещо неуловимо. Моментът си има собствено мнение и сякаш само чрез аналогова фотография може да се докоснеш до неговата неповторимост, пречупена през собствената ти индивидуалност - дали ще е цвят, светлина, поглед. Част от чара е чакането кадрите да се проявят и получаването им наведнъж - когато гледам серия от снимки, които съм правила някъде, усещането е съвсем различно от това да си ги организираш в телефона. Към това усещане се връщам.

Как избра своя фотоапарат и защо точно Nikon FM2?

Фотографът Радостин Найденов, който водеше модулът за аналогова фотография по време на курса в НАТФИЗ ми го препоръча. Наскоро започнах да снимам и с Polaroid OneStep.

София, Leica M6 / Kodak Portra 400

Откъде черпиш вдъхновение? Кога грабваш апарата?

Черпя вдъхновение от форми и светлина, хората, които срещам. Преди снимах предимно в черно и бяло, напоследък все повече снимам в цвят. Понякога виждам петънце светлина някъде и се фокусирам в него. Друг път котката ще наднича отнякъде. Когато пътувам снимам новото, непознатото, хората - особено, когато са сами. Изоставени предмети,  сгради, следи от нечие присъствие. Всичко, което ме кара да "изляза" от нормалния ход на ежедневието - дали вниманието ми ще грабне силует, преживяване с любим човек или ще посещавам опакованата триумфална арка, в тези моменти, в които времето не зависи от часовника. Покрай мъжът ми, който е музикант, започнах да снимам и доста често джаз изпълнители. Спонтанността на джазовата музика  и невербалната комуникация, която тече на сцената е пленителна за мен.

София, Leica M6 / Kodak Portra 400

Ползваш Polaroid Lab. Разкажи ни за твоята страст по емулсията на Polaroid?

Имам страшно много снимки от "преданалоговия" ми период, на които искам да вдъхна нов живот. Започнах да експериментирам с Polaroid Lab по два начина: правя колекция от фотографии, които съм снимала с телефон през годините; ползвам избрани фотографии за трансфер върху хартия, които искам да обединя в книга. По този начин вдъхвам нов живот на огромно количество снимки, които иначе щяха да се изгубят и да останат някъде в някой драйв. За подобен тип снимки полароидния формат е страхотен, наистина дава усещане за безвремие.

Polaroid има свой собствен характер, там елементите на изненада са безгранични и много вълнуващи. Форматът - квадрат, също отваря много нови възможности. Способността да видиш резултата веднага и да го споделиш с някого на момента също е много вълнуващ.

Водиш ателиета по фотография за деца, разкажи ни повече?

От вече три години съм част от Сдружение "Арте Урбана Колектив" - организираме работилници, международен фестивал, част ме от няколко европейски проекта, които запознават децата с изкуството на киното и фотографията. Заниманията с инстантна фотография са изключително въздействащи и важни за децата, тъй като представят „отрязък от време и пространство”. Децата са окуражени да погледнат по-дълбоко и по-детайлно към действителността около тях. Задачата включва отговорното решение да заснемат само един кадър, който ще се прояви и покаже от фотоапарата почти веднага. Това учи на следните умения: анализ на границите на реалността около тях, внимание към детайла, усещане за композиция, цветове, светлина. Правенето на грешки (прекалено светъл кадър, прекалено тъмен и т.н.) развива усещането у децата за светлината в природата и как тя би могла да се изобрази чрез фотография. Преди и след заснемането на всеки кадър той бива анализиран - къде са позиционирани хората, къде ще е поставен фотоапаратът, откъде идва светлината, какви цветове преобладават, кои изпъкват, къде отива погледът. Всички тези наблюдения учат на две взаимосвързани неща: естетика и визуална култура. Идентифицирането и осмислянето на това какво е естетика е в основата на почти всички професии (как изглежда един уеб сайт, как е подредена една галерия или магазин, какви дрехи подбираме, какви мебели да сложим в дома си и т.н.). Придобиването на визуална култура ни помага също така да разберем кои образи „си струват“ и ни казват нещо важно, както и кои целят да ни подведат (от жълта преса до фалшиви новини) и не са автентични. Изучаването на фотография учи и на търпение - внимателно да се подбере кадър, който да бъде запазен завинаги. Инстантната фотография е изключително подходяща за деца от 1 до 7 клас, защото е лесна за усвояване, кадрите излизат почти веднага (могат да се въведат основни понятия от химия и физика за обясняване на този процес при по-големите), децата могат физически да усетят и да докоснат с пръстите си своята творба, да анализират силните и слабите ѝ страни веднага. Това ги откъсва за малко от дигиталния свят, в който те предимно битуват, събужда ги и им помага да развият тактилните си усещания за пространството, което ги заобикаля. Интеракцията между децата при заснемането на кадрите, анализът на фотографиите, галерията от снимки, която накрая те сами подреждат на централно място в училището, запечатва в съзнанието им завинаги това уникално преживяване.

@_evikara_

филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография

 филмова фотография

филмова фотография

филмова фотография