ПЕНКО СКУМОВ ЗА ФОТОГРАФИЯTA И СНИМАНЕТО НА ФИЛМ

Срещам се с Пенко, говорим за фотография и снимаме. Решавам, че непременно трябва да сподели с читателите на нашия блог за своя път в света на фотографията.

Казвам се Пенко Скумов и съм фотограф. Работя и като графичен дизайнер повече от 20 години. Роден съм в Бургас през 1978 г. Израснах в Поморие, един романтичен и приказен черноморски град. Баща ми е художник и това отрано възпита в мен влечение и интерес към визуалните изкуства. Буквално растях в ателието му, покрай боите, картините и албумите на прочутите художници. Учил съм изкуствознание и история на културата в Нов Български университет. Другата ми голяма любов е музиката. Пиша песни, текстове и съм певец. В момента имам две алтернативни рок банди – Soundprophet и Tidemachine. Но да поговорим за фотография...

Как се зароди в теб любопитството към фотографията?

Започнах да снимам сериозно през 1998-ма година. Бях привлечен от магията на черно-бялата аналогова фотография. Първият ми фотоапарат беше един руски Зенит ЕТ. Въпреки че като малък доста рисувах, разбрах че нямам търпение и характер за да бъда художник. Но нуждата да създавам изображения остана завинаги в мен.

София, юни 2018, Minolta XD7

През 1999 г. с неколцина приятели създадохме фото група „Наос“. Интересите ни към аналоговата фотография и благородните фотографски процеси ни обединяваха. Проявявахме сами филмите си и правехме фотографии по стари фотографски процеси като salted paper print и гум бихромат. Имахме влечение към едни и същи книги и филми, поезия и средновековна философия. Помня, че се събирахме и гледахме заедно филмите на Тарковски. Това породи един стил, който сега бих определил като фотографска поетика или пикторализъм. Да не забравяме, че беше началото на дигиталната революция, а ние снимахме на филм, копирахме в банята и правехме концептуални изложби. От 1999-та до 2006-та организирахме по една изложба почти всяка година. По това време ядрото на „Наос“ се състоеше от Димитър Граматиков, Милован Колев, Веселина Скумова, Чавдар Чернев и моя милост. В различните изложби се включваха и други автори, като Даци Карабашев, Жасмина Кушалиева, Владимир Кръстев, Стефан Куцаров, Петър Влахов и др.

Кога хобито се превърна в професия?

Винаги съм се възприемал като любител, а не професионален фотограф, дори многократно отказвах предложения за работа като такъв. Бих казал, че съм по-скоро артист, който се изразява чрез фотография. Това е важна разлика, защото поръчковият фотограф трябва да следва определени изисквания и в повечето случаи клиентът е този, който определя нещата. Така че следвах сърцето си и не престанах да снимам за собствено удоволствие и да се стремя да създавам въздействащи изображения. Въпреки това, в работата си като дизайнер започнах да заснемам събития, както и да правя продуктови снимки за различни клиенти. Някъде през 2015 година започнах да се увличам по street фотография. Това е един от най-вълнуващите за мен жанрове на фотографията и до днес, защото се интересува от ежедневието, от самата реалност на човешкото пространство. Художествен документализъм, фотография на обикновения живот, нережисирани уловени моменти – това е street фотографията.

Рада, 2016, Pentacon Six TL

През 2018-та година станах член на BULB Collective (Balkan Urban League without Borders), общност на фотографи от балканските страни – Гърция, Румъния, България, Сърбия и Турция. Това ми даде страхотен стимул да задълбая и да се усъвършенствам като автор. Последваха множество участия в изложби, конкурси и фестивали.

Защо след появата на цифровите фотоапарати ти все още снимаш и на филм?

Филмовата фотография продължава да е моя голяма любов. Любимите ми майстори на документалната и street фотография са снимали на филм. Естетиката на Magnum фотографите е белязана от черно-белите филми и разбира се - легендарния цветен диапозитив Kodachrome. Това е фотографията, от която се уча и се вълнувам до ден днешен.

2015, AGFA Solinette

Въпреки, че от 2017-та година снимам основно с цифров фотоапарат, винаги когато излизам да снимам, взимам със себе си и аналогова камера с черно-бял филм. Аналоговото изображение има своя специфика и естетика, самият процес е много личен, много човешки. Това е много завладяващо. Сам проявявам черно-белите си филми и копирам снимките си на хартия. Това е незаменимото усещане на ръкотворната страна на фотографията. 

Самите стари фотоапарати всъщност са прости инструменти, които дават голяма свобода. Това наричам „творческо ограничение“ – силата да излезеш да снимаш с един механичен апарат и с един единствен обектив... И да направиш невероятен кадър. Имал съм фотографии по изложби, отпечатани 50/70 см, които съм заснел с непрофесионален аналогов фотоапарат купен втора ръка за 40 лв. И това ако не е свобода!

с. Бов, февруари 2021, Rolleiflex Automat II

Особено харесвам механичните камери - те имат едно специфично обаяние, една простота, красотата на времето, в което са били създадени. Да влезеш в обувките на някой от големите майстори на фотографията на XX век – това е незаменимо. Когато преди няколко години си купих Rolleiflex, разбрах че това е същият модел, с който Робърт Капа e снимал десанта в Нормандия през Втората световна война!… Знанието, че великите снимки на XX век са създадени от големи майстори, въоръжени само с една просто устроена камера и огромно количество талант – ето това е урок по фотография. Както казва един приятел: “Анри Картие Бресон не е имал два слота за карти и фокус по око!” Мисля, че е полезно за всеки, който се занимава с фотография, да вземе една стара камера и да опита да снима добре с нея – много е отрезвяващо.

Липсата на достатъчно свободно време е това, което днес ме спира да се занимавам постоянно с това. Светът, в който живеем, има други изисквания, светът вече работи по друг начин. Станал е прекалено бърз и усложнен, а аналоговата фотография изисква прецизност и време, за да се постигнат качествени резултати. Трябва и много снимане. Както казва Бресон: „Първите ви 10 000 снимки са най-лошите ви.“ Живеем в свят на милиони изображения, които ни заливат всеки ден от рекламите и социалните медии, а критерият за добра фотография сякаш е твърде нисък.

Знам, че снимаш с Polaroid. С какво моментните снимки привличат един сериозен фотограф?

Не обичам да разделям фотографската техника на сериозна и несериозна. Помня една стара фото книга, в която пишеше, че „всеки обектив е изобразително средство“ - дори некачествения! В този смисъл и всяка различна камера е средство в ръцете на добрия фотограф. Да не забравяме за цялата toy camera култура, ломографията, пинхола и т.н. Едни от най-популярните снимки на Андре Кертеш са неговите полароиди. Можем да добавим и полароидите на Анди Уорхол... Списъкът е безкраен. Polaroid е цяла култура. Днес това е еманация на аналоговата фотография. Няма човек, изкушен от фотографията, който да не се развълнува от появяващата се пред очите му снимка, която държи в ръка и която е заснел преди броени минути! 

Пенко Скумов с Polaroid SX-70 Alpha 1, София, 2021 г.

Полароидите са ми слабост от много години. Любимата ми камера е Polaroid SX-70 Alpha 1. Винаги когато имам възможност снимам с него. Превъзходно чудо на техниката – шедьовърът на Едуин Ланд, който създава през 1972 г. Уникален дизайн, който няма аналог в камеростроенето. Не си даваме сметка, че тази технология за 70-те е била това, което е днес един iPhone, например. Всеки е искал да има такава камера и да снима полароиди. Било е технологичен и културен феномен за своето време. 

Снимките правени с филмите Polaroid носят своя специфична визия, има нещо много романтично и приказно в нея и същевременно несъвършено, което ме привлича. Това е магия. Самият факт, че днес тази фотография преживява свой втори ренесанс доказва това.

С времето си натрупал сериозна колекция от аналогови фотоапарати. Разкажи ни за тях.

Да, наистина през годините събрах солидна колекция от аналогови камери, с които снимам и които показвам на курсистите си. Имаше време, в което цените им бяха паднали много, някъде в периода 2005-2010-та година, точно когато всеки искаше да си купи дигитална камера. Тогава имах възможност да си купувам различни фотоапарати и да експериментирам с тях.

Пенко с Minolta SR-T 101, София, 2021 г.

Всеки един фотоапарат има своите плюсове и минуси. Няма универсална камера. За различни фото проекти избирам различен фотоапарат. Това е и красотата на тази фотография – богатството на изразните средства, филми и техника. 

Една от любимите ми марки е Minolta. Първата ми сериозна камера беше Minolta SR-T 101. По-късно разбрах, че легендарния фото журналист Юджийн Смит е снимал в Япония прочутия си репортаж за Минамата с точно такава Минолта. Моделът е от 1966-та година, изключително здрава машина и работи безотказно. 

Марката беше купена от Sony през 2006-та и цялата й технология премина в ръцете на технологичния гигант. Казват, че инженерите и техниците на Minolta директно са продължили да работят за новите камери на Sony. Снимал съм също с Minolta X-700, Minolta XG9, Minolta X-570, Minolta XЕ-1, Minolta Hi-matic 7s и много други. В колекцията си имам поне 20 различни модела на марката и множество превъзходни обективи Rokkor. Днес основно ползвам една черна XD7 с Rokkor 35mm/2.8 или 28мм/2.8.

Снимам доста и със средноформатни камери – Rolleiflex Automat II (6x6), Yashica Mat 124 (6x6), Bronica ETRC (6x4.5), Bronica GS-1 (6x7), AGFA Isolette II (6x6), Pentacon Six TL (6x6) и др. Средният формат е чудесен избор за по-бавна фотография, за прецизно осмислени композиции, пейзажи и портрети. В снимането със среден формат за мен има един изследователски привкус, едно усещане за внимателно събиране и подреждане на света около нас. Винаги се питам дали това, което ще заснема с такава камера е нещо значимо и тогава натискам копчето. 

Olympus XA

Малките point & shoot фотоапаратчета или „турбо сапунерки“, както ги наричаме, също са страхотен вариант за ежедневно street снимане. Любими са ми Olympus Mju II, Olympus XA, Minolta AF-C, Minox и др. Често са снабдени с 35 мм обективи, а това е любимата ми „дължина“. Този тип апарати могат да се носят навсякъде, могат да се поберат в джоба, а това дава страхотно предимство, когато обикаляш цял ден по улиците.

Поморие, Август 2017, Olympus Mju II

Друга любима камера ми е Konica Auto S3. Това е малък телеметричен фотоапарат с несменяем обектив Hexanon 38mm/1.8. Качеството на оптиката е зашеметяващо! Притежава централен затвор със скорости до 1/500 и автоматичен режим с приоритет на скоростта. С него съм снимал street в Италия, например, и никой не те приема насериозно – изглеждах като най-обикновен турист.

Konica Auto S3

Как решаваш какво да снимаш? Можеш ли да разкажеш за концептуалната и стрийт фотография?

С годините човек придобива усет и влечение към определени сюжети, композиции и „разпознава“ кадрите, които да заснеме. Мисля, че е изключително важно да имаме богата визуална култура: да гледаме качествена фотография, живопис, кино, да четем литература. Това ни прави личности, това ни отличава и определя нашия визуален стил. Понякога се казва, че всичко вече е снимано, всичко вече е създадено и няма какво още да се направи. Обаче аз обичам да цитирам големия американски фотограф Ансел Адамс, който казва: „Ти не правиш снимка само с твоя фотоапарат. В момента на снимане ти използваш всички снимки, които си гледал, всички книги, които си чел, музиката, която си слушал, хората, които си обичал.“

Всеки от нас е различна личност, има свой уникален живот и опит, следователно може да създаде и свое уникално изкуство, стига да се потруди, разбира се.

Бари, Италия, май 2016, Konica Auto S3

Поморие, 2017, Minolta XD7

На кого предаваш натрупания опит?

От 2019-та година с моя приятел и страхотен фотограф Свилен Начев започнахме да правим фотоработилници и курсове на тема street фотография. Това е нашата Street Photography Lab. Основната ни цел е да предадем своите знания и опит, но и да запалим младите автори с любовта си към изкуството като цяло. Правим много фоторазходки и обсъждаме на терен различните техники, психология и практика на street фотографията. Нашият начин на преподаване акцентира върху дискусионната форма. Самите ние започнахме по този начин като обсъждахме и анализирахме различни фотографски теми и проектите си заедно. Този начин на общуване, на обговаряне на фотографската проблематика е много важен за нас. В спора се ражда истината. Често не сме на едно мнение и това дава различни гледни точки в мисленето. Не искаме да създадем от курсистите наши копия. Стремим се всеки да намери своя собствен визуален език. Шегуваме се, че като започнем да говорим за фотография и не можем да се спрем. Последно гостувахме с наш уъркшоп на Фотоваканция 2021. След лекцията ни, разговорът продължи в неформална форма до 3 часа сутринта!

Несебър, 2016, Minolta XD7

Много харесвам мисълта на Колумбийския писател Николас Давила, с която понякога обяснявам защо се занимавам с преподаване: 

„Да възпитаваш означава да предаваш не предписания, а отвращение и възторг.“

Поморие, Август 2020, Fujifilm X-Pro2

Поморие, Август 2018, Fujifilm XE-1

Раковски, февруари 2020, Fujifilm X-pro2

Инстаграм: www.instagram.com/skumata/

Уебсайт: http://skumov.naos-group.info/

Фейсбук страница: www.facebook.com/PenkoSkumov

Street Photography Lab: www.facebook.com/StreetPhotoLab

BULB Collective: http://www.bulbphotos.eu