НИКОЛАЙ ТРЕЙМАН ЗА АНАЛОГОВАТА ФОТОГРАФИЯ

Намираме се в ателието на фотографа Николай Трейман. Той ни посреща в творческа обстановка , работейки над последните си фотографии.

Ще ни разкажеш ли за твоите корени?

Роден съм през 1962 г. в София, в семейство на фотограф. Баща ми е завършил химия и  е проявявал филми по времето на социализма. Той е първият човек, който проявява в България по процес Е4 или Е6 Kodak диапозитив. Тогава в България единствено списание „Отечество“  печата от цветен диапозитив. Вкъщи миришеше на химия, имаше едно помещение, което е фотолаборатория и аз още от дете съм закърмен с тази фотография, която сега я наричаме аналогова, но по онова време беше само фотография. Думата аналогова дойде след като се появи дигиталната фотография. Oт съвсем малък помагам на баща си, така че съм свързан по всякакъв начин с фотографията. По естествен път стана приобщаването към нея, но като студент започнах много живо да се интересувам от възможността, чрез фотографията да твориш, тъй като баща ми повече владееше техниката, докато възможността за творчество чрез фотография, много задълбочено ме заинтригува като студент. Всъщност, аз учех в икономическия институт, тогава беше нормално да се учи нещо, което не ти е интересно, само в името на това да завършиш висше образование. По време на изучаването на икономика, аз вече живо се интересувах от фотография и в икономическият институт, водих фото клуб, имаше вестник, където участвах, имаше бригади, където аз участвах като фотограф, въобще още тогава се посветих на фотографията.

Помниш ли момента, в който си даде сметка, че именно фотографията ще е твоята професия?

Фотографията като професия, трябва да се разбира, от къде си вадиш хляба. Спомням си, че когато след 10-ти ноември, даже и преди това, покрай брат ми, на който бизнеса е в кръвта му и аз взимах участия  във всички негови инициативи. И в един момент той ми каза, „защо не вземем да направим заедно едно фото ателие, за                фотографски услуги“. Аз съм бил съвсем млад и си казах „ами хубаво е да печеля някакви пари, за да мога да се занимавам с фотографско творчество“. Обаче като отвориш магазин, започваш да мислиш за стоки, за маркетинг, набиране на персонал и реално се потапяш в професията. Може би със започване на работа във фотоателието, това е било 1993 г.

Днес можем да видим множество сайтове и профили на лица, които се представят за фотографи. Какви според теб са критериите за избор на добър фотограф?

Критерият за добър фотограф, е според вида на фотографията, която прави. В продуктовата фотография критерият е един, в творческата фотография - друг, в научната фотография - трети, хубаво е да се профилира този въпрос. Ако аз трябва да отговоря за художествената фотография, с която се занимавам, там е възможно най-сложно, защото там критерият е много свободен. Спомням си, че този въпрос ме вълнуваше, като ходех  на изложба или някакъв конкурс си казваx, “как са избрали точно тези снимки, с какво тези, са по-добри от другите” и ти вече задълбаваш в естетика, философия и вече добиваш някакъв критерий, който не можеш да определиш така математически, това са някакви културни наслагвания, които се превръщат в критерий.

Ти си известен с това, че снимаш с аналогови фотоапарати, няма как да избегнем въпроса „защо на филм“?

На въпроса „защо на филм“, аз за себе си имам много ясен отговор, дори се стремя този отговор, да го прилагам към всяка една продажба на фотоапарат, към всяка една услуга, защото зад аналоговата фотография има много голяма идея, има много голям смисъл, има свързаност между начина на получаване на един образ и естеството на този образ. Малко е сложно, аз съм сигурен, че аналоговата фотография се различава от дигиталната , не само по начин на правене, ами и по същност, по функции и по произход. Силата на тази фотография е в това, да разкрива безкрайната възможност да откриваш различен смисъл в реалността. Това е нейната сила. При дигиталната фотография владееш всеки компонент на изображението и по всякакъв начин се стремиш да направиш образа така, че на теб да ти харесва и реалността вече е на втори план. Така че, за мен тази разлика е много важна и съм имал случаи, когато виждам нещо, да речем в природата и съм абсолютно сигурен, че адекватният начин да го предадеш, е да го снимаш със средно форматен апарат, със статив  и това е като все едно език, да кажеш нещо на определен език с който се изразяваш и това нещо, ако човек го усеща, той не се нужда е от всички съвременни възможности за манипулиране на образа. Той ти е напълно достатъчен, за да предадеш нещо едно към едно и това е талант. Не помня кой казваше, че най-силната възможност за изразяване е в това да накараш обекта, който снимаш, да заговори сам за себе си и ето това аналоговата фотография го владее безупречно. Има и много други теории за улавянето на мига, които са въпрос на дълъг разговор.

В навечерието на цифровата ера, какви фотографски емоции кипяха у теб, може би любопитство или разочарование?

При мен много бавно се събужда интересът към някои неща, които може само цифровата фотография. Разбира се, те са свързани с преодоляването на някои ограничения на аналоговата фотография, като например чувствителност. При филма, прави, струвай, повече от 3200 ASA не можеш да снимаш. Аз дори съм си свикнал с някакви стари представи , че ето в студиото снимам с топло осветление, с някаква чувствителност от 200 ASA и в един момент се усещам, че всякакви проблеми с осветлението моментално се решават, като вдигна чувствителността и това по никакъв начин не влияе на качеството на образа. Това е и при художествената фотография, напоследък се интересувам и много от астро фотографията , там пък да не говорим какви възможности има. Днес с телефон можеш да снимаш и да бъдеш незабележим, това е много важно качество. Имитираш друго действие и човекът пред теб въобще не те подозира, но разбира се и ти трябва да си честен към него. Да уважаваш достойнството му. 

Ако грубо казано разделим фотоапаратите на няколко основни групи, огледално-рефлексни, рейнджфайндъри, компактни, инстантни и широкоформатни, какво място заема в твоята работа, всяка една от тези групи?

Скоро ми зададоха въпроса „с какъв апарат снимаш“ или „кой ти е любимият апарат“ и направо се притесних в отговора, защото улична фотография снимам с Leica M6, като ходим да снимаме по трънският край снимам с Pentax 4,5x6, като снимам в студио портрети, напълно свободни ползвам Mamya RZ с формат 6x7, по някакви бизнес задачи снимам цифрово. Ето например когато ползвам рейнджфайндър или по конкретно на Leica , силата на този апарат е, че много се акцентира върху визьора, той ти дава пълна свобода на наблюдението, а в тази фотография, уличната, наблюдението е от съществено значение, да не говорим, че има една вътрешна рамка и ти виждаш, не само това , което ще излезе на снимката, но виждаш и за частица от секундата , в кой момент влиза в полето на изображението, това, което снимаш. Така, че, аз за това обичам Leica, защото там се съчетават технологичните с естетическите изисквания на фотографа. Колкото и нелогично да звучи, да снимаш с рейнджфайндър и да снимаш с един обектив, който е твърд, е някаква класика, която ти дава хем ограничение, хем свобода.

Ако трябва да останеш само с един фотоапарат и само с един филм, кои ще са те?

Еми, не знам защо трябва да оставам само с един апарат (смее се).Всяка фотография си има най-подходящия апарат. Всеки фотограф, а и в историята най-големите фотографи си имат любим фотоапарат. Аз не съм стигнал до там, да се ограничавам в снимането на определен тип фотография. Да речем, Картие Бресон снима репортажно и естествено, че апарата Leica му е достатъчен. Обаче, като снимаш по-разнообразно, ползваш апарати с различни предимства и да се ограничиш до един апарат означава да се ограничиш до един тип снимане.

Уличната фотография е твоята стихия, как успяваш да навлезеш в пространството на хората без да ги засегнеш?

Уличната фотография не е точно моята стихия, но я обичам, но не ми е това силата. Качеството „незабележимост“. Има един клип на Картие Бресон как снима. Той си крие фотоапарата, походката му е леко флегматична и в един момент, когато вижда нещо със светкавична реакция вади апарата и снима, безшумно, разбира се и пак се скрива все едно , че нищо не е станало. Такава е технологията, ненатрапчива за снимане на този тип улична фотография. За тези въпроси много е писано, защото различните фотографи имат различен подход, например Мартин Пар, се запознава с хората, те знаят, че ще ги снима, не се притесняват. Брус Гилдън е американски фотограф, който  снима със светкавица в очите грубо, но те и снимките са му такива. Моят подход е, аз толкова не ловя някакви конкретни ситуации с хора, колкото съчетанието на човека и нещо друго. Това ми е най-близко. Има такъв израз, че случайността спохожда тези, които са готови да реагират и аз по-скоро , някак си, чисто психически се настройвам, че пред мен ще се яви някаква случайност.

От къде черпи вдъхновение Николай Трейман?

А, това е един въпрос, който напоследък много ме вълнува, защото ти черпиш вдъхновение обикновено от това, което срещаш на пътя си. Не случайно, пътят или пътуването е ключова възможност да се вдъхновиш. Тръгваш да пътуваш и все нещо виждаш или става, което е интересно. Другият тип мислене е концептуалното, където след дълбоки размисли се ражда в главата ти някаква идея. Например, аз като млад, това беше първата ми фотография тя се казва „хлябът“, където съм си измислил сюжет , фотомонтаж, снимал съм го, направил съм го и съм черпил вдъхновение от размислите си, след това от обектите, а сега напоследък, особено последният курс, който провеждаме, търсим връзка между кино и фотография. Много е интересно, че като гледаш конкретно търсени по този повод филми и изведнъж вдъхновението ти заработва в съвсем различна посока и много се надявам, че връзката кино и  фотография, с която сега се занимавам, ражда съвсем други образи. Така че, ето, от киното например можеш да се вдъхновиш. Вдъхновявал съм се от различни неща. В последният албум, както седяхме на маса и един човек разказваше, че най-вкусно за ядене му е на прасето отпред контакта и аз като чух думата контакт и веднага направих едно съчетание на снимки , на прасе, което бях снимал така фас и се вижда контакта и един контакт в стара къща и като ги съчетаеш тези двете, вече се ражда една връзка на две снимки, които имат по-друг смисъл.

Защо предпочиташ да виждаш света в черно и бяло?

Черно-бялата фотография, първо е по-лаконична, второ има връзка с миналото, трето, някак си се асоциира със словосъчетанието „истинска фотография“, четвърто, при нея има нещо автентично в предаването на светлината. Това не знам дали е вярно, но с професора Цочо Бояджиев, той излага тази теза, че цветът е дериват на светлината, тоест, че цветовете са компоненти, докато в черно-бялата фотография, светлината е запазена в своята хомогенност.

В кои случаи, когато снимаш за удоволствие, ще прибегнеш към цветен филм?

Много често към цветен филм прибягвам когато снимам по време на мъгла, по време на някакви със сигурност по-умерени тихи цветове, но никога не ме е привличала шарената и ярка цветова реалност.

Какво снима последно на диапозитивен филм?

С диапозитивен филм отдавна не съм снимал, макар че ми е мерак напоследък. Последно какво съм снимал? Ами било е преди седем-осем години. Снимах пак някакви локви, природни картини.

В днешно време процеса на получаване на крайния продукт (снимката), се различава от този пред 90-те като в студията масово се дигитализира (сканира) филмът и после се разпечатва на хартия, докато преди машините копираха оптично. Отразява ли се това на крайният резултат?

Този въпрос и мен много ме вълнува, защото ако подходим чисто практически, ако вземеш една снимка, изкопирана ръчно с целият талант да изкопираш една снимка и я сравниш с един виртуоз на  принтирането, той може да докара същото нещо, така, че един специалист да разгледа и да не открие разлика. Но в крайна сметка, става дума за някакво общо усещане да направиш една такава снимка, при ръчното копиране, ти си на върха на щастието, макар, че то си е само за теб, но това не е малко. Вече във всички посоки на фотографията, този въпрос съществува, да речем да уловиш мига с аналогов фотоапарат или да снимаш на видео и да уловиш мига с едно натискане на копчето, не е едно и също. Въпрос на почтеност е да си чист пред себе си, което е едно много светло чувство.

Ти си преподавател по фотография и организираш множество курсове. Къде най-често бъркат младите фотографи?

Младите фотографи най-често бъркат в очакването за бърз успех.

А кое е най-важното, на което искаш да научиш своите ученици?

Най-важното , на което искам да ги науча е, че ако откриеш в себе си , че си човек на визията, което не е трудно да бъде открито, има огромен потенциал за интелектуална работа, за творческа работа и огромен потенциал на невинно удоволствие.

Къде е границата между приетите правила и собствения почерк?

В задълбочаването, в опознаването на себе си пред лицето на фотографията. Когато задълбочиш процеса на себепознание, изведнъж и фотографията ти започва да се променя и тя става вече твоя, но не правена по правила. Но разбира се, правилата са необходими като първи стадий за този процес.

Имаш ли несбъдната мечта във фотографията?

Е, хайде да не го наричаме мечта, но много неща, така и не успях да науча и да реализирам. Ще се радвам, ако в бъдеще ги осъществя. 

Снимки из творчеството на фотографа: