ДЖЕСИ ЗА ФОТОГРАФИЯТА С POLAROID

Казвам се Джеси. На 23 години съм и живея в София. Занимавам се с музика: пея и свиря на пиано, китара, укулеле, цигулка...общо взето всеки инструмент до който успея да се добера. 

Винаги съм харесвала моментната и филмовата фотография, но не до толкова, че да се сдобия с такъв фотоапарат. Един изгубен телефон и реших, че не искам всичките ми спомени да се пазят в Cloud, а последните физически снимки, които имам да са от преди десет години. Скоро след това Polaroid Originals пуснаха One Step2 Stranger Things ( а да, харесвам Netflix сериали ). Решението беше взето. 

След няколко съсипани филма се понаучих да снимам с него. Мисълта за ресурсите и времето, които влагам в една снимка много промениха подходът ми към заснемането й. Вече всичко трябва да е обмислено предварително, кадрирано, спрямо светлината, да е в обхвата на фокус... но да уловя момента и естествените емоции ако снимам хора или животни.

Месеци по-късно получих ретро Polaroid Close Up 636. За съжаление започна да дими в ръцете ми когато се опитах да заредя светкавицата. Но от него излезе добър модел за снимки правени с One Step2. 

Когато имам само един опит за заснемане съм по-внимателна и прецизна, от колкото докато правя петдесетте еднакви снимки в галерията на телефона ми. Нещо като да свиря и пея наживо. И вълнението докато снимам и чакам снимката да се прояви е много подобно. А новото нещо, което ми е интересно е да “рециклирам” провалилите се снимки като рисувам върху тях. 

Предпочитанията ми към филм са доста класически: цветен с бели рамки, защото така многото снимки стоят по-добре като са наредени на корковата дъска в стаята ми, посветена на Polaroid. А преди няколко месеца се сдобих и с Polaroid Lens Filter Set, от които много харесвам Prism филтъра. Щеше ми се да имам и други цветове филтри и за това изпробвах трика с цветни опаковки от бонбони и ластик за коса. Останах много доволна от резултатите, когато постигнах лилаво-синя преливаща снимка. Това ми е любимият полароиден трик. 

Използвам моя Polaroid за да снимам моменти: концертите ми, кучето, семейството, приятелите... които много често влизат в ролята на фотографи, защото искам да съм в снимката. А на гърба ѝ винаги записвам датата, мястото и хората, с които съм била. Обичам да подарявам снимки, има нещо много красиво в това, да оставиш твой спомен при някой друг.

Все още съм с фотоапарата си за по-малко от година и нямам търпение чрез него да запазя всички моменти, които ми предстоят. 

Ako и вие като Джеси харесвате да снимате с Polaroid, споделете вашата история като ни пишете тук.