Фотографът Калин Костов разказва

Калин Костов е роден в град Брусарци, обл.Михайловград сега Монтана. Още като ученик се записва на занимания в училище по фотография и да свири на флейта. След завършване на средно образование в Монтана със специалност съобщителна техник отива в казарма за една година като моряк на р.Дунав. Веднага след уволнението си се премества в София. Работи много и различни неща. Към фотографията се запалва отново след като му е открадната раницата с едно малко фотоапаратче с което снима за спомен. Започва да се увлича все повече по фотографията и снимането, искрата запалена от ученическите му години се превръща вече в пожар , в който гори и до днес.

Здравей Калине. Разкажи ни за твоята страст по фотоапаратите Polaroid?

Интересът ми към фотоапаратите за моментни снимки и в частност Polaroid се появи в момента, когато в ръцете ми попадна един фотоапарат, който купих от България втора употреба. Впечатли ме с това, че беше много компактен за носене , можеш да направиш снимка, която веднага да държиш в ръцете си. Това според мен е и голямата магия на снимането с Polaroid. Първо снимката , второ нейната уникалност, не можеш да имаш две еднакви.

Фотоапаратът който ми попадна в ръцете беше от висок клас , с изцяло ръчни настройки, работеше с плаки тип FP100 и 3000 и голям плюс също беше , че накрая получаваш както снимка, така и негатив от нея! За съжаление от няколко години вече не ги произвеждат тези FP плаки, което ме накара да търся алтернатива на моменталното снимане  и моменталните снимки. Така започнах да се оглеждам за инстантен фотоапарат, с който да снимам с филми които мога да си купя по всяко време от магазините и сайтовете за фототехника.

Намерих фотоапарата Polaroid от моделите 600. Той работеше с най-известния филм 600, който се произвежда и до днес. Предимството при използването на този филм е голямото разнообразие от видове рамки, различни цветове, емулсии, освен цветното и черно бялото има и монохром в жълто-червено. Това  дава едно поле за изява в креативните търсения. Но пък в тези апарати нямах опция за контрол върху камерата освен да кадрирам и да изсветла или потъмня малко снимката.

Продадох моя Polaroid 600 и си взех Polaroid OneStep + . Предимството при него беше, че можех да ползвам освен всички филми от серията 600 и такива от серията i-Type, които поради липсата на батерия в касетата предполагам бяха и по-достъпни. Друго предимство беше и възможността за използване на доста повече функции поради това че можеш да го вържеш с приложение в телефона и да си играеш доста със самоснимачката, лайтпейнтинга, ръчните настройки на блендата и скоростта.

И стигаме до момента в който в ръцете ми попаднаха камерата на Polaroid Now+ и SX-70. С единия фотоапарат ползвам всички предимства които ползвах с OneStep+ с приложението с телефона, но вече имам възможността и за приоритет на блендата. От друга страна със SX-70 имам контрол върху ръчния фокус , което за мен, като човек снимащ с черно-бели филми на среден формат е важно. От много време си търсех фотоапарат Polaroid , който да има качествена леща и възможно повече контрол над настройките. И това за момента са тези два фотоапарата, които ползвам.

Моделът на SX-70 , който имам от скоро го обзаведох и със самоснимачка за повече спомени със семейство, приятели, а и снимки на самия мен. Харесва ми опцията да снимам изключително близо даден обект, от ако не се лъжа 25см. Харесва ми и че апаратът е супер компактен и мога да си го нося във външния джоб на палтото.

С Polaroid Now+ се сдобих, търсейки фотоапарат, който да има качествата на старите фотоапарати на марката, а в същото време да дава много от удобствата от дигиталните камери като двойна експозиция, нощно заснемане, рисуване със светлина (light painting), дистанционно задействане и още ,много екстри. В комплекта имаше включени комплект филтри , с които човек може доста да се захласне, едно от многото приложения е да се коригира с тях осветлението на затворено пространство.

От години се занимаваш както със снимане на филм и по-специално на среден формат. Разкажи ни повече.

Снимането на филм се зароди в момент на едно търсене от моя страна и една искрица , ако мога така да кажа , останала от времето когато бях ученик в соновното училище, когато имаше кръжоци (сега може би се наричат СИП),  на които по-големите от мен ученици правеха магични неща с фотоапарати, фотоленти, проявяване и копирание , неща които само гледах, наблюдавах,  и на които се удивлявах, но тогава така и не успях да се потопя изцяло в магията. 

Както всички и аз снимах с дигитален фотоапарат, но в един момент ми се прииска да върна времето назад и да започна да снимам както са снимали нашите бащи и дядовци. Беше ми интересно, исках да спра времето, да го върна назад, да се пренеса пак в онова забравено време. В началото започнах да снимам с фотоапарати, които използват най-познатия формат филм 135 с размер на кадъра 24х36. Снимах сравнително малко време с този тип фотоапарати. Това беше до момента, в който разбрах, че има други, с по-голям размер на кадъра.

Вече не бях на десет години и  исках нещо по внучително в ръцете си. Средноформатните фотоапарати, които снимат с по-различен филм 120 и кадрите вече бях доста по-приемливи за моето око като размери. И до сега фотоапаратите, с които снимам в  квадрат са ми слабост. Първият ми фотоапарат с квадратен формат 6х6 беше един „Киев 60“, за който нямам спомен по какви неведоми пътища стигна до мен. Обективи за него си купих от един журналист в БТА, който освен, че ми ги продаде, но ми показа, как да използвам пълноценно този фотоапарат. Опитах за кратко и друг руски фотоапарат 6х6 -  „Киев 88“. Като цяло не бях удовлетворен от нито един от двата. Продължих да търся и така лека по лека стигнах до голямата игра в квадратния формат - “Rolleiflex“ TLR и “Hasselblad 500C”. И двaта сниамат във формат 6х6 и двата са ми любими в различни моменти. “Rolleiflex“-а ми дава едно малко ненатрапчиво вмъкване в живота на улицата когато снимам там и една по-различна комуникация когато снимам някой човек. Комуникацията с човека е малко по-различна и това е валидно при всички камери с шахтов визьор. Нищо не застава между снимащия и този, който снимаш, няма я преградата на фотоапарата заставаща пред очите ни.

Както споменах в началото за машината на времето с филмите, тя не спря до тук, а именно само до снимането с фотоапарати произведени през 1960-1970г. Продължих да търся и да се интересувам, колко голяма снимка мога да направя с филмов фотоапарат. Започнах да снимам и с формат 6х7см, като първият ми фотоапарат беше “Mamiya” PB67. Апаратът закупих от една фотографска фамилия от Влико Търново. Но така и не пламна любов между нас и се наложи да потърся заместител на този формат. Купих “Mamiya” РЗ67, малко по-бърз за работа, но и по-тежък. Общо взето това бяха фотоапарати за студио.

След средния формат, беше дошло времето да се прехвърля и в големия формат. Първоначално с фотоапарат с плаки 4х5“ , а в последствие и с такъв с 13х18см. Но моята машина на времто в снимането не спря и до тук. Върнах се толкова назад , че стигнах до зората на фотографията и снимането на стъкло по метода мокър колодий. Като там ограниченията в размера запънаха да изчезват безусловно. По този метод започнах да снимам от размер 10х13см като в момента съм стигнал до снимки на стъкла с размер 40х40см. И тук пак ще се върнем в наши дни и снимането с Polaroid, което може би е вдъхновило хората да измислята тази технология , виждайки как още в зората на фотографията човечеството е правило моментални снимки и то точно по този процес Мокър колодий. Защото както  при Polaroid, така и при този процес 15-20 мин след заснемането , човек държи снимката в ръцете си. И снимката е уникална, единствена и неповторима. Миг, който е откраднат и който държим в ръцете си. Миг към който можем да се върнем на същото място и време когато поискаме.

Зная, че проявяваш филмите си сам и то не само черно-белите, но и тези по процеси C-41 и дори E6. Разкажи ни повече.

Да, филмите си ги проявявам сам, почти от самото начало, когато започнах да снимам на филм. Като водещото в това да започна и да си проявявам филмите е да затворя процеса от мерене, заснемане, проявяване и копиране. Исках ако има някаква грешка , то тя да не е обвързана с някой друг, който евентулано ще ми проявява или копира филмите. 

И в момета всички процеси преминават през мен. Правя всички видове проявявания на черно-бели  и цветен негативи, а както спомена и ти и на диапозитиви. На черно-бял диапозитив и дори кино филми 8 и 16мм. Стигнах до там, че да си приготовлявам голяма част от проявителите, фиксажи и други химически разтвори, които използвам най-често. А парадокса в цялото това нещо е, че докато пък бях ученик ненавиждах часовете по химия.

А защо на филм Калине?

Много пъти ми е задаван този въпрос. Отговорът се променя с годините, но основната теза се запазва една и съща. В тези дигитални времена, в които снимането стана толкова бързо и „лесно“ , фотографията започва до голяма степен да се измества от изкуствения интелект. Виждаме това, както при снимането, така и в обработката, а дори вече и изцяло. Моята фотография искам да я усещам със сетивата  си през цялото време, да ми мирише, да ме изцапа и намокри, да я виждам не само с очите си!