Филмова фотография с Теодор

Снимка: Contax G2 / Fuji Superia X-TRA

Теодор е роден в град Видин, учи в средно-специално училище в профил "Ремонт на битова техника". След като завършва е изправен пред дилемата, да работи в България или да замине при родителите си в Испания, за което е предпоставка тежкото положение на родния му град тогава, а и до ден днешен. Заминава за Испания, но не след дълго поради лични причини се прибира в България и се мести да живее в София. Завършва семестриално фотография в Нов български университет и работи като фотограф. В свободното си време обича да чете, напоследък се вълнува от руската класика. Обича да пътува сам извън България, което го кара да излиза от зоната си на комфорт и да променя начина си на мислене. Среща се с много различни хора и често снима портрети, което му дава различно преживяване от това на ежедневието. По този начин има възможност и да изслушва различни житейски истории. На сърцето му е и т.н. стрийт фотография, на която често се отдава.

Как се зароди в теб интересът към фотографията?

Бил съм около 14-15 годишен, когато родителите ми подариха една дигитална малка камера. Много обичах да я взимам с мен на село, там ходех по поляните и това което снимах бяха облаци, поляни, пчели....може би едни от нещата, през които почти всеки хванал камера  минава. Няколко години след това получих и първия си DSLR - Canon 450D, това беше момента в който фотографията навлезе по-сериозно в ежедневието ми. Запознавах се с основни понятия като ISO, скорост на затвор, бленда, все неща които бяха тотално непонятни за мен. Имах една 4 годишна пауза след завършването, в която работех като продавач-консултант на черна и бяла техника, строител, продавач в молове, касиер в супермаркет и в много ресторанти като готвач. Общо взето, палитрата е доста цветна ако ми се погледне трудовата книжка. През цялото това време снимах любителски, тогава имаше една фирма Tillate, те отразяваха нощния живот в София в почти всички по-големи заведения. Кандидатствах като фотограф в тази фирма и ме взеха, естествено, всеки с интерес беше добре дошъл, защото се работеше без пари. Свободата която ми се даваше беше сам да избира какви събития да снимам. Това беше една от първите ми работи свързана с фотография, за което не съжалявам, от там се появиха и много други възможности които практикувам до ден днешен. Започнах да снимам и отразявам много хип-хоп концерти.

След известно време дойде и желанието вече да се захвана по-сериозно с тази моя страст и записах в НБУ бакалавър фотография. Там се зароди и любовта ми към снимането на филм. Първата година на обучение включваше снимаме на диапозитиви и проявяване на черно-бели филми. 

С помощта на фотографа Здравко Деков, при когото известно време проявявах филмите си, закупих първата си камера - Zenit XP-12. Благодарен съм на Деков, че бе така настоятелен към мен, сам да се науча да проявявам филмите си. Заради Зенита получавах подигравки дори от преподаватели (в реда на шегата, уж), нещо от сорта на „Къде си тръгнал с това, орехи ли да трошиш“. Хората, които са снимали или снимат с тази камера, знаят за какво иде реч. Избрах зенита поради ниската му цена и възможността да оперирам със скорост и бленда, понеже това беше главното изискване на преподавателите.

В момента работя като фотограф в голяма българска спортна фирма, там снимам дигитално, но в свободното си време избирам филма, поради забавянето на действието в процеса на снимане. Когато хвана дигиталка много се увличам и след това излизам от фотосесия с огромен брой ненужни кадри. При снимането на филм работят няколко важни за мен фактора, усещането на камерата, звука който издава затвора, малките „незначителни“ звуци от въртене на блендата, зареждането на нов кадър, зареждането на филма, всички тези неща водят до уважението ми към тази машина която съм избрал в момента, защото всяка една има свой характер.

Филмите на които снимам също имат свой характер, такъв, който подхожда на моето виждане.В повечето случаи и моменти прибягвам до черно-бели негативи, защото добавям още един процес от целия цикъл на снимането който ми прави огромно удоволствие, а той е самото проявяване и сканиране на филма. Снимам и цветни-негативи, но все по-рядко заради завишаването на цените им, но тях ги ползвам главно когато пътувам и в много редки случаи когато съм решил да експериментирам за портрети.

Снимка: Leica M6 / CineStill 400D

Имаш ли любим филм?

Един от най-любимите ми филми е Ilford HP5. Това е филмът, с който съм си правил всевъзможни експерименти, пушвал съм го, пулвал съм при проявяване и всеки път съм получавал много добри резултати. Проявявам го според това, какъв резултат искам да постигна от зърното му. Контраста на филма и разработката му в различните тонове е повече от задоволителна. При цветните негативи когато снимах по-интензивно цветно, ползвах Kodak Ektаr 100, не случайно този филм се ползва от професионалисти, много пейзажисти го ползват заради финното му зърно и цветовете които може да предаде. Другия цветен филм който ползвам за портрети на моменти е Kodak Portra 400, при него има възможност да си по-гъвкав при стриит заради високата му чувствителност при която може да си позволиш по-висока скорост, цветовете също ми допадат, по-пастелни са ми като усещане, обичам когато има цвят да не е толкова ярък и изпъкнал. 

В кой момент започна да се заиграваш и със среден формат фотоапарати?

Започнах да снимам на среден формат, когато се потопих по-дълбоко в заснемането на портрети, повлиях се много от няколко фотографа които следя в Youtube и Instagram. При средния формат вниманието и съсредоточаването се повишава, там бройката на кадрите вече не е 36, а 10, в зависимост от камерата която ползваш, а при мен са 10. В повечето случаи камерата е по-тежка и обемна, което допринася за по-голямото внимаване към това, което се опитваш да постигнеш като краен резултат.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновението ми когато снимам идва от различни източници, от четенето, гледането на филми, постоянното запознаване с нови и различни хора, слушането на различна музика, старая се да не засядам ментално и физически, което допълнително работи и за вдъхновението ми.

Какви са мечтите ти в областта на фотографията?

Мечтите ми свързани с фотографията са да показвам на хората, че снимането на филм е живо и съществува, с навлизането на дигиталната техника и смартфоните, това става все по-трудно като достъпност. Ще цитирам един за мен доста вдъхновяващ човек Владислав Лепоев (също така и много добър фотограф). Докато си говорехме един ден, едно негово изказване ми се запечата много силно в съзнанието и си го записах в тефтера. Каза така: „Аналоговото снимане, води до аналогово общуване“. Всеки може сам да си го интерпретира и рзгъне в съзнанието си по различни начини. Аз мога да дам немалко примери с това, колко пъти съм бил спиран по улиците и заговарян за това каква камера нося със себе си и как така все още снимам с нея. Реакциите на хората когато се видят на кадър направен с моментна камера като Polaroid също са много ценни. Отделно се старая да показвам, че този начин на снимане е жив чрез профил в инстаграм, към който интересът през годините расте, което ме прави повече от щастлив. В никакъв случай не съм противник на дигиталното, имах такива периоди в живота си, в които тотално го отхвърлях, но надживях тази стигма и си дадох сметката, че няма никаква полза от това. Имал съм случаи, в които съм заснемал реклами и кампании на филм и притеснението и главоболието дали ще изляза с готов материал не ми е давало никакво спокойствие. Но от друга страна, съветвам всеки който е в обратната роля „противник на филма“ (защото познавам такива хора), поне един път да пробва да заснеме едно филмче, да го прояви, даже ако иска мога и да му помогна в това. Няма как да ме убеди, че след виждането на кадрите си няма да се появи усмивка…

Разкажи ни за @bganalog ?

Идеята за @BGanalog възникна през 2017 година. Един ден докато мислех как в моя кръг познавам само 5-6 човека, които снимат на филм, ми се искаше да познавам повече и да има едно място в което всеки да споделя своите кадри и те самите да намират други хора които снимат по този начин. Първоначалната ми идея беше да направя списание, но се отказах много бързо след като не познавах нужните хора за това и най-вече не знаех до колко хора снимащо на филм би стигнало то.

Следващата стъпка бе да прибягна до социалните мрежи и по-специално Instagram. Тогава тази платформа работеше в голям плюс за хората занимаващи се с фотография и така започнах да пиша лични съобщения на всеки, който снима на филм, опитах се и да привлека хора от групата във Facebook „Да снимаш на филм“, но там получих немалко негативни коментари от хората от старата школа. Една от основните мои идеи беше и все още е, да има място в което можеш да видиш подбрани кадри, а не безразборно нахвърляни от всеки който реши да качва в тази група, но това е нейния чар и такова място трябва да има. Често спирам хора по улицата, които виждам, че снимат с филмови камери и със съгласието им качвам техни снимки в BGanalog. По този начин процедирах около 3 години, след което хората започнаха сами да ме търсят и пишат за качване на кадри. Днес има около 5100 човека, които следят с интерес съдържанието на профила, за което съм благодарен на всеки един от тях. Следващата стъпка ще бъде BGanalog да излезе от дигиталното пространство като изложба, за което ще ми бъде нужно време, средства, спонсорство и място за постигането на тази цел.

Снимки: @__teodor_todorov__

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография

аналогова фотография