АЛЕКСАНДЪР СТАНИШЕВ ЗА ФОТОГРАФИЯТА

Със Сашо се запознаваме на среща в парк в центъра на София, на която той ще купи специален ретро фотоапарат втора употреба, който днес не се предлага. На срещата пристига с раница пълна с фотоапарати сред които и Polaroid, а на врата си е окачил Leica. Вижда фотоапарата, зарежда филм и започва да щрака импулсивно по ято гълъби. Прави си дори селфи и се убеждава, че всичко е наред. Правят ми впечатление импулсивният му начин на снимане и убедеността която има. Година по-късно, след като научавам повече за него, решавам да поканя Сашо да ни разкаже повече за своето творчество.

Здравей. На предишната ни среща ти разказа „реших, че ми харесва да снимам филми, отидох в НАТФИЗ, попитах какво трябва да направя, кандидатствах и ме приеха“. Разкажи ни как се зароди желанието ти да се занимаваш с операторско майсторство?

Винаги съм гледал много филми, имах един период в училище: гледах абсолютно всичко, което излизаше по кината и после го гледах пак на касетка. Та се замислих в един момент: как мога да се занимавам и аз с кино? За актьор - прекалено срамежлив, за режисьор - прекалено сложно. И осъзнах, че се впечатлявам от кадри, от това как се движи камерата и от светлината. И от там започнах да се интересувам какво прави оператора и ми ставаше все по-интересно. Много бързо осъзнах, че това искам да правя и съм щастлив, че основно само с това се занимавам в последните 20 години.

София, Leica CM и FUJI Superia Premium 400

Участвал си в заснемането на едни от най-големите съвременни български сериали като “Стъклен дом” “Хъшове” “Под Прикритие” “Белези” “Столичани в повече” “Дървото на живота” “Връзки” “Денят на бащата”.  Разкажи ни, докъде се простира свободата на оператора при заснемането на конкретен кадър и как си сигурен, че твоята гледна точка ще се хареса на зрителя?

В сериалите ,в които съм снимал всеки път е било различно. Но едно нещо винаги е валидно: операторът е подчинен на сценария и на режисьора, с когото работи. Аз не смятам, че думата “свобода” в случая е правилна. Като оператор аз имам определен набор от изразни средства, и за всеки отделен кадър решавам заедно с режисьора, понякога заедно с осветителя или асистент оператора, понякога заедно с актьора, кое и как да бъде използвано. Това е един сложен и интуитивен процес , в който са намесени много хора и много технически фактори. Та моята “свобода” понякога е безкрайна, понякога съм ограничен от чисто технически фактори или от конкретната драматургична ситуация. Колкото, дали съм сигурен, че моята гледна точка ще се хареса на зрителя: не, не съм. Никой човек, който се занимава с творческа дейност не е сигурен, че това което прави ще се хареса на зрителя. За мен е важно първо аз да го харесам, пък в последствие остава само да се надявам, че и зрителя ще го хареса.

А сега да си дойдем да думата. Фотографията. Не спираш да снимаш? Откъде се зароди желанието за снимане. Известният Картие – Бресон е художник, който използва фотографията като начин да рисува с образи. А какво е тя за теб?

За мен фотографията постепенно се превърна в наркотик. Вече не излизам без фотоапарат, някак се чувствам странно ако нямам с мен камера. Но както всеки наркотик и тя ми взима, не само ми дава. Затрупал съм се с десетки хиляди кадри през последните години, някои от тях дори не съм виждал. Изпитвам удоволствие от снимането, но процесът след това на избирането и обработването на кадрите не винаги е лек и приятен. И постепенно реших, че фотографията за мен трябва да остане като фон на живота ми, нещо с което ще се занимавам само когато ми е приятно и имам нужда от него. Но все пак винаги излизам с фотоапарат, дори и да не го ползвам.

А защо имам желание за снимане? Винаги съм искал да мога да се изразявам чрез някаква форма на творчество. И фотографията някак е най-логичното продължение на операторската ми професия. Думите ми не винаги идват лесно, не мога да свиря на барабани и китара ( а много искам!), да рисувам ми се струва изключително сложно и трудоемко…и така остава само фотографията.

Снимаш с цифров фотоапарат, снимаш доста и на филм. Не е ли отживелица филмът? 

Филмът със сигурност не е отживелица. Аз снимам основно дигитално, но съм се научил да снимам първо на филм. Изображението, което филмът дава е недостижимо за никоя дигитална камера. Не говоря за чисто технически параметри, а за усещането от една филмова снимка. Също така усещането да снимаш с филм, и това че не знаеш всъщност какво си заснел продължава да ме кара да се връщам към филма. И когато знаеш, че имаш определен брой кадри, че си ограничен, започваш да мислиш по друг начин: моментът на натискането на копчето става по-специален, не е поредния дигитален файл, който може даже и да не погледна.

Знам, че снимаш основно с Leica M6. Защо предпочиташ реинджфайндър пред SLR?

Снимам с лайката и с MJU2 на Olympus. Рейнджфайндъра ме кара да мисля една идея повече, защото трябва да предвидиш какво ще види обектива. Ти не гледаш през него докато правиш снимката и съответно не знаеш как ще изглежда на съответната бленда и съответното място на фокусиране. И това ме кара да експериментирам повече и с композицията. Един от любимите ми апарати е дигитална лайка рейнджфайндър, но без екран. Усещането е като да снимаш на филм. С този апарат съм направил едни от най-добрите си снимки. Някак това че не виждаш крайния резултат включва въображението ти да измисли как би изглеждала снимката, и се получават много интересни резултати.

Кога използваш черно-бял филм и кога цветен?

Преди време се отказах тотално от черно-белия филм. Винаги искам да имам опцията да избирам между цветно и черно-бяло. Знам че това за някои фотографи е едва ли не догма, че за истинско черно бяло, трябва черно-бял филм, но за мен не е важно как даден резултат е постигнат, стига да е добър.

Плюс това осъзнах, че за мен цветът е от изключително значение. Цветовите комбинации и контрасти и различните начини на обработка на снимката ме провокират доста . Но понякога се връщам към черно-бялото, просто го постигам чрез софтуер.

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Поводът ни за запознанство бе закупуването на ретро модела Polaroid SLR680, който отдавна не се произвежда, но се счита за най-добрия фотоапарат на компанията. Имаш снимки заснети с Polaroid, колкото за цяла изложба, защо снимаш толкова много моментални снимки и защо се спря на Polaroid?

Полароид имат просто уникални цветове! И самото усещане да снимаш с този апарат е уникално. Като започна да снимам с него и не мога да се спра, особено като видиш колко добре се получават снимките. Сериозно обмислям да направя изложба, тъй като имам над 1000 снимки.

Снимаш основно стрийт фотография и модели. От къде черпиш вдъхновение и претърпява ли развитие фотографското ти търсене?

Вдъхновение най-вече черпя от апарата в ръката си и това, което е непосредствено около мен. Иначе съм се затрупал с фотокниги от цял свят и често отварям случайна книга и гледам случайни снимки и това ме зарежда да се разровя в архива и с моите снимки. Дали претърпявам развитие, не мога да кажа. Това е много сложен процес, който мога да преценя чак след като е минало известно време. Малко съм на периоди: застой, развитие, застой, развитие. Сега съм се съсредоточил повече върху операторсвтото и фотографията е малко на заден план. Но това ще е до момента, в който нещо или някой не ме мотивира да пробвам нещо ново.

Как избираш с какъв фотоапарат и обектив да снимаш?

Честно казано не обичам да избирам техниката, с която снимам. Пробвал съм доста видове фотоапарати и обективи и филми, но след това не анализирам излишно кое какъв резултат дава. На момента съм имал конкретна камера с конкретен обектив под ръка, и въпросът е „стана ли добра снимката или не“? Тук естествено може да се спори, че всяко техническо средство носи определен резултат и ние трябва да можем да го анализираме. Но точно и за това за мен фотографията е само хоби, не задълбавам излишно в техническата част. Оставил съм това любопитство и енергия за моментите, в които снимам като оператор.

След този отговор на Сашо, решавам да го предизвикам. Даваме му най-базовият фотоапарат за еднократна употреба - Kodak Power Flash, който е с фиксиран фокус, скорост на снимане 1/125 и цветен негативен филм с чувствителност от ISO 800. След седмица ни го връща, а това са някои от резултатите:

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Би ли си позволил да дадеш някой съвет към онези, които сега започват да се занимават с фотография, а защо не и към по-опитните?

Каквото и да кажа за фотографията, най вероятно вече е казано и може да прозвучи клиширано. И точно за това директно ще цитирам няколко мисли на гениалния според мен фотограф и художник Франк Окенфелс Трети, които смятам, че идеално пасват на моя мироглед “Ако прекалено много се стараеш да направиш нещо перфектно, то така и ще изглежда: прекалено перфектно”. И още “В днешно време всеки се старае ужасно много да е оригинален. Мисля, че това е грешката. По-добре е да твориш за себе си и така да откриеш публиката си. Винаги да се опитваш да намериш едно малко нещо което да внесеш, за да знаят хората че си ти, и да накараш зрителя да види нещо, което ти искаш той да забележи.”

Има едно нещо, което много големи фотографи казват към младите си колеги: намерете своя стил и работете в него. Аз не съм напълно съгласен с това. Няма универсална рецепта. Смятам, че човек може да търси своя стил цял живот и да не го намери и това пак е стил, пак е артистична позиция. Ние като зрители на фотографията искаме да знаем какъв стил, какъв жанр гледаме, и ако един фотограф често сменя творческата си посока, това ни обърква и отблъсква. Така е например и с музиката, повечето хора слушат определни жанрове, а други не харесват. Но аз смятам, че ако един творец е искрен в търсенията си и сам харесва работата си, то неминуемо ще намери и зрители за своята работа, независимо колко хаотична или не хомогенна е тя. Обичам хаоса и недовършеността, за мен фотографията е един постоянен вихър от идеи, проби и грешки и за това не се смятам за завършен фотограф: нямам конкретна посока в която се движа, всеки ден се събуждам с различна представа за нещата.

Още от снимки на Александър Станишев:

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Фотографът Александър Станишев

Официален сайт: https://www.stanishev.me